ЗАВРЪ̀ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от завръщам и от завръщам се. Представях си нейното завръщане. Ето, ние сме на гарата, чакаме влака. Той се задава, спира. Еленка скача от вагона и – право към нас с подаръците. Г. Белев, ПЕМ, 92. Сутрин мама проследяваше Дойчин чак до завода, а след напущането на завода го проследяваше до завръщането му дома. Тонич, ББК, 140. В минута на горчива обида, той се връщаше в мислите си към родното село; тия завръщания ставаха мъчителни и засилваха тъгата му по нещо голямо. Д. Талев, ЖС, 82.