ЗАВРЯ̀КВАМ, -аш, несв.; завря̀кам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да врякам. Заврякъл тамазлъкът, заквичали прасетата, пращят им домовете от имот. Д. Немиров, БЛ, 42. Бате Коле избърза сред дюкяна, закърши снага, опули се срещу Кара Османа и завряка като заек. К. Петканов, Х, 89. Писнала старата, ревнала младата, заврякали и дечурлигата – произшествие. Чудомир, Избр. пр, 90.