ЗАВСЯ̀КОГА нареч. Остар. Завинаги; засякога, завсегда. Многобройните откривания, които той [Иречек] е внел в книгата си, щат останат завсякога драгоценен влог в славянската наука. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 227. Ако да нямаше в пустинята оази, които да помагат на пътуванието, и ако да нямаше камили, някои пустини биха останали завсякога непроходни. К. Смирнов, З, 39.
◊ Веднъж завсякога. Остар. Завинаги. Чинеше му се, че по-добре ще бъде за него да чуе веднъж завсякога, че тя го не люби, отколкото да се топи и да копнее така безнадеждно. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 394.
– Друга (диал.) форма: зася̀коги.