ЗА̀ВЧЕРАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. 1. Който е от завчера. В завчерашното си писмо ти описвах накратко де и как се намирам. Ив. Вазов, ПЕМ, 85. Като земат другарите му да си приказват, кой за колко е продал своите завчерашни дърва и колко ще да иска за сегашните, Панчо ги слуша, слуша, па се замисли и той за тие работи. Т. Влайков, Съч. II, 112.
2. Който е станал завчера. – А какво мисли да прави сега княз Георги? попитал Стоян. – Какво ще да прави! Вие твърде добре знаете, че после завчерашното сражение той не е в състояние да предприеме такъв важен поход. Л. Каравелов, Съч. V, 139.
3. Прен. Индив. Недалечен, близък. И стана нещо неизказано вълнуващо, една от най-покъртителните сцени от нашето завчерашно минало. П. Мирчев, СЗ, 25.