ЗАВЪВЍРАМ, -аш, св., прех. Разг. Започна да въвирам. Завъвира блузата в претъпкания куфар, доста се мъчи, но най-после я напъха. завъвирам се страд.

ЗАВЪВЍРАМ СЕ св., непрех. Разг. Започна да се въвирам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)