ЗАВЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; завъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отглеждам в голям брой животни или растения; въдя, развъждам. Като бяха рекли из селото: „Говеда, който нямаше – завъждаше ги, който пък ги имаше – тичаше да ги сменя с добра порода“. Ил. Волен, РК, 84. Той си купи тук малко нивки и лозе петдекарно засади, и крави завъди, и пчели забръмчаха в двора му. Ст. Марков, ДБ, 97. Ала сега искаме да направим друг язовир, по-голям. Да поливаме с него редовно, да завъдим риба. С. Северняк, ОНК, 169. Един орел си направил гнездо на едно голямо дърво. Под същото дърво Кума Лиса си изровила дупка, поселила се там и завъдила челяд – малки хитри лисичета. Елин Пелин, ПР, 156. Той, сякаш, беше и заборавил, че и овцете, и добитъка у бащини му са с негови пари купени и завъдени. Т. Влайков, Съч. II, 102.
2. Простонар. Сдобивам се, имам. „Да имаше кой да купи къщата, че и аз да завъдя съседи – никак няма да е лошо. А то ни съсед, ни тенец.“ Й. Радичков, СР, 87. Подобно на човек, който е завъдил нов приятел и не всичко е споделил с него, Малък Крушко си тръгна нерешително, па току се повърна. Б. Обретенов, С, 100. На млади години Тонката скита из Русия като градинар, ходи в Австрия, докато най-после се прибра, с малко капиталец, в родния си град, отвори си обущарница с трима чираци, завъди дом и челяд и стана човек за почит в чаршията. Чудомир, Избр. пр, 232. – Дано пòберна бъде годината, / да завъдим по някой друг лев. Н. Марангозов, НПС, 31. завъждам се, завъдя се страд.
ЗАВЪ̀ЖДАМ СЕ несв.; завъ̀дя се св., непрех. 1. За животни или растения – развъждам се, разпространявам се, размножавам се в голямо количество. – Е па, господине, ти не ме гледай, че съм се обръснал като турците... от гад... да се не завъди нещо. М. Георгиев, Избр. разк., 197.
2. Прен. Простонар. Появявам се, установявам се някъде в голямо количество. На война ли е пак, на сиромашия ли, или на поразия, ама едни светци се завъдили напоследък у нас, едни знахари и познавачи, да ти се замае главата. Чудомир, Избр. пр, 292. Опитва Гаврил различни занаяти. В портфейла му отново се завъдиха сребърни махмудии и златни меджидии. Л. Стоянов, Б, 26.