ЗАВЪЗЛА̀ЗЯМ, -яш, св., непрех. Остар. и диал. Завъзлизам. Скоро колесницата ѝ завъзлазя бавно по стръмната пътека към северната врата на Царевецките стени и изчезна под тъмния свод на кулата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 29.
