ЗАВЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; завървя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завървя̀л, -а, -о, мн. завървèли, св., непрех. Започвам да вървя. Взе да роси и сеновчани, като разглеждаха небето на всички страни и се надяваха да вали още, завървяха към кръчмата. Й. Йовков, ЧКГ, 38. Изприпквам, настигам го и някак боязливо завървявам с него. Т. Влайков, Пр I, 286.
ЗАВЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; завървя̀ се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Започваме да преминаваме всички или мнозина един след друг през определено място; започваме да се превървяваме. Най-после дойде неделя. По улицата се завърви още от сутринта мало и голямо към сред селото да срещнат трактора. Ст. Даскалов, БМ, 13. Че се провикна лудо младо, / лудо младо гемиджийче: / – Ялала купя, моминска труфя, / моминска труфя, златни вретенца. / Завървяха се малките моми, / завървиха се, извървяха се. Нар. пес., СбНУ VII, 7.