ЗАВЪРЗА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Растение, плод и под., който не се е развил, не е пораснал колкото трябва (Н. Геров, РБЯ).
2. Човек или животно, което е дребно, недоразвито на ръст. – То и аз те помня, но ти си станал мъжага... А беше... (сочи юмрук) един такъв завързак. Г. Караславов, Избр. съч. X, 195. Едно куче беше прилегнало близо до тях. Бе малко или недорасло, завързак – от овчарските. Сиво, с бели петна, с половин бяла глава. Г. Стоев, ЦЗ [еа].
3. Малко дете, обикн. най-малкото, последното дете на семейството; изтърсак. Едно време дошло, няма човек отде да откъсне и петак. Не стига това, ами не приключи и втората година, роди му се още един завързак. Чудомир, Избр. пр [еа]. Езиковият колорит оплита красива предмодерна черга. Върху нея завързакът на семейството Костас, единственото оцеляло момче, развързва спомените си. Култ., 2014, бр. 34 [еа].