ЗАВЪ̀РЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от завържа2 като прил. 1. Разг. За работа, проблем и под. – който е много заплетен, объркан. Мери слуша и кима с участие. Завързаните работи явно я забавляват. Б. Райнов, ГН, 154. Тая история е малко бамбашка и е доста завързана и ако се гледа правичката, такава битка изобщо не е имало. В. Цонев, ЕВ, 55. Заприлича ми на приключенски роман, който изведнъж спира на най-завързаното място с надпис „следва“. В. Цонев, ЕВ, 68.
2. Разг. Който е много интересен, привлекателен и особен (обикн. за външен вид или за ястие). Един от мъжете се вгледа в мене: – Ей, тарикат! Дай мечата кожа да се фотографираме, да стане фотографията по-завързана! Н. Хайтов, ДР, 203. – Минах се с този гювеч-зарзават – обади се той. Момичето го погледна. А той надникна в чинията му! – Ти май ядеш нещо по-завързано... – Да, едно завързано телешко с картофи – каза момичето. С, 1972, кн. 9, 73. – Нямате ли нещо завързано у вас. – Нямаме. – Само хляб и леща. – Няма да хареса на Жорж! Трябва някакво месо или салам! Ст. Стратиев, СВМ, 36.
3. Диал. Който е омагьосан, та да не може да се сношава с жена (Н. Геров, РБЯ).
4. Диал. Който не умее да върши нищо, не е сръчен; вързан (Н. Геров, РБЯ).