ЗАВЪ̀РЗВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от завързвам2 и от завързвам се. Участието в един световен конкурс дава изключително големи възможности за завързване на контакти. П, 2006, бр. 2 [еа]. Завързването на плодовитостта може да се открие в традиционните български вярвания. Смята се, че една от причините за безплодие е лоша магия – завързване. БЕ, 2017, бр. 1, 37.

ЗАВЪ̀РЗВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от завързвам3. При напръскване на разтворилите се цветове на оранжерийни домати се прекратява окапването на цветовете и се обезпечава доброто завързване и развитие на плодовете. Д. Георгиев и др., ХР, 19-20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)