ЗАВЪРКУ̀ЛКА ж. Разг. Заврънкулка, завъртулка. Какви са тия върколаци по вратата, бре Куне. Срамота е да ни дойде някой гост и да види тия завъркулки. Къде се е видяло и чуло така да дращят децата по вратите и по стените! Кр. Григоров, ОНУ, 40. С кожа ли, или с дървена кора ще я [книгата] облепиш и издълбаеш с крив тъп нож някоя завъркулка върху вече готовата подвързия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 257. Най-голямо внимание обръщаше на собствения си подпис, който украсяваше с всевъзможни завъркулки на края. Г. Белев, ПЕМ, 103.