ЗАВЪ̀РНА1, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. Само в обст. изр. с нареч. как, както, де (отде), дето (отдето, накъдето), къде, където (откъдето, накъдето), когато. Означава, че действието, изразено обикн. с предходния глагол, се извършва независимо от начина, мястото и времето; завàря. Постепенно умората обхвана всички и те насядаха кой де завърне. Ст. Дичев, ЗС I, 542. Той не смеел да се прибере у дома си – спял в плевнята на вуйчо си, по цял ден се укривал където и както завърне и чакал с нетърпение руските войски, за да си отдъхне. Г. Караславов, Избр. съч. X, 45. – Спя където завърна. На гарата. А понякога и в Борисовата градина. А. Гуляшки, Л, 522. Младите се събирали когато завърнели, но се венчавали наведнъж, когато попът бил докарван от някое голямо далечно село. О. Василев, ЖБ, 14. Когато и вам се доспи, влезнете и легнете си както завърнете! Ив. Вазов, Съч. XXII, 90. – Нали са сираци, бие ги и ги навиква кой отдето завърне. Ил. Волен, БХ, 75. Децата заобиколиха баща си, като скачаха кой как завърне и се премятаха през глава. К. Петканов, ОБ, 45. Всеки оре дето завърне. Й. Йовков, ПГ, 33. Народът се бе разположил по цветята и тревите кой къде завърне. К. Калчев, ЖП, 498.
2. Само в опред. изр. с местоим. кого, когато (понякога усилени с д е). Означава, че действието, изразено с предходния глагол, се извършва спрямо някого или с някого, независимо от това кой е, без подбор; завàря. Българите с остървение сечеха де кого завърнеха. Ив. Вазов, Съч. XIV, 192. Солдатите почнаха да обират затворниците и за да ги сплашат и накарат да им дадат щото имаха, бяха обърнали дипчиците на пушките си и удряха немилостиво де кого завърнат. К. Величков, ПССъч. I, 43. – Тинке, кажи ми чедо, какво ѝ е на Найда. Съвсем се е променила. Загрижена, мълчи, с никого не се закача. Не е като по-рано, с когото завърне ха-ха, хи-хи. А. Каменова, ХГ, 93.
3. Обикн. в доп. изр. само с местоим. какво, каквото, що (понякога усилени с д е). Означава, че действието, изразено с предходния глагол, се извършва безразборно или независимо с какво, без подбор на средствата; завàря. Той отиде в килерчето, дето спяха Панчо и невястата и дето бяха дрехите им и захвана да изфърга оттам що завърне – черги, възглавници, сукмане. Т. Влайков, Съч. II, 98. Току виж запалят се главите на хората и ей ги един ден скочат кой с какво завърне и убият бирника. А. Страшимиров, Кр, 54. Понякога той се спираше за седмица, работеше де какво завърне за хляба само и пак продължаваше нататък. Ст. Дичев, ЗС I, 425.
ЗАВЪ̀РНА2. Вж. завръщам.
ЗАВЪ̀РНА3, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. За дъжд, сняг – започна да валя; заваля1. Нема снег, нема, та така около Трифон кога завърне оне снег, та върна, та върна, та стана чак до над колената. Нар. прик., СбНУ XIV, 390. Па им велит стар свети Илия: / – Ке се молиме на наш Христос / да ми даде ключеве от небеси, / да заключем мъгли и облаци; / три години дож да не завърне. Нар. пес., СбБрМ, 26-27. А що бяха легенски християне! / .., / в църкви одат богу да се молят. / Дори тогай дож им завърнало, / що сеали, све им се родило. Нар. пес., СбБрМ, 27-28.