ЗАВЪ̀РТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от завъртам2 и от завъртам се; завъртване, завъртяване. Тя [перката] играе, трябва да я укротяваш и с предвидливи завъртания на колелото, още преди изчаткването на жирокомпаса да е подсказало посоката на тази игра. Н. Антонов, ВОМ, 92. Има ли на света нещо по-неизменно и по-постоянно от денонощието – времето, за което земното кълбо извършва едно завъртане около своята ос? К, 1963, кн. 3, 30.