ЗАВЪ̀РТВАМ1, -аш, несв.; завъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завъртя̀л, -а, -о, мн. завъртèли, прич. мин. страд. завъртя̀н, -а, -о, мн. завъртèни, св., прех. Завъртявам1, завъртам1. Винаги, когато иска да одобри нещо, тя завъртва силно глава. завъртвам се, завъртя се страд. и възвр.
ЗАВЪ̀РТВАМ СЕ несв.; завъртя̀ се св., непрех. Завъртявам се1. Пред очите ѝ се завъртва голямо колело. Тя вижда лелина си Величка. Вижда Подуене, железния мост, редута. Г. Райчев, ЗК, 150.
ЗАВЪ̀РТВАМ2, -аш, несв.; завъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завъртя̀л, -а, -о, мн. завъртèли, прич. мин. страд. завъртя̀н, -а, -о, мн. завъртèни, св., прех. Завъртявам2, завъртам2. Пред стълбите седеше млада жена с хурка, втикната в престилката. Пръстите ѝ изтегляха дебели вълнени нишки, тя завъртваше сръчно вретеното и то опъваше дебела връв. П. Стъпов, ЖСН, 186-187. Герчо завъртва ключа и моторът заработва. Тарас, ТМ, 144. завъртвам се, завъртя се страд.
ЗАВЪ̀РТВАМ СЕ несв.; завъртя̀ се св., непрех. Завъртявам се. Нападателите се спущаха безрезултатно. Мурджо прелиташе край самите им бедра, вземаше мегдан, завъртваше се леко и с два-три скока се озоваваше между тях. Г. Караславов, Избр. съч. I, 124. Вълкът беше изплезил дълъг език, но още се държеше, завъртваше се и поглеждаше назад. Й. Йовков, АМГ, 172. Сдоби се с кон и каруца и все на странична работа бягаш, а в бригадата не се и завъртваш. Б. Обретенов, С, 40.