ЗАВЪ̀РТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от завъртвам2 и от завъртвам се; завъртане, завъртяване. Правеше един полукръг, спираше се и гледаше назад. Тия завъртвания и спирания най-много уморяваха вълка. Й. Йовков, АМГ, 171. Тънките железни лостове бяха кръстосани така, че при всяко завъртване само един пътник да премине на перона. Ал. Бабек, МЕ, 103.