ЗАВЪРТУ̀ЛКА ж. Заврънкулка; завъркулка. Запустение и тъга вееше от тоя двор – по-рано винаги подреден, напръскан с вода на тънки завъртулки и пометен като за сватба. В. Андреев, ПП, 8. Занизват се часовете на приказките, повтаряните наши домашни приказки, в които импровизаторите – татко и мама – се състезават в измисляне на нови и нови завъртулки. Н. Стефанова, ОС, 16. „Да се изпълнява“ – надписа той със зелено мастило на първия лист. Подпис с обичайните завъртулки накрая и червения печат на селсъвета. А. Гуляшки, СВ, 172.