ЗАВЪРТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; завъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завъртя̀л, -а, -о, мн. завъртèли, прич. мин. страд. завъртя̀н, -а, -о, мн. завъртèни, св., прех. 1. Започвам да въртя, да привеждам нещо или някого в кръгово движение; завъртам1, завъртвам1. Латернаджията завъртява дръжката на латерната и запява заедно с турската мелодия. М. Кремен, СС, 133. А друг път ще скочи, ще я хване през кръста и ще я завърти из стаята. Й. Йовков, ЧКГ, 223. Постлаха пред колибата черги и губери, отпушиха дамаджаните и плоските, завъртяха шишкебапи и пилета. Ем. Станев, ИК I и II, 491. Той се обърна към Кондовица, която старателно въртеше лъжицата в тенджерата. – Да оженим вече Панайотка. Кондовица погледна мъжа си със суров поглед и пак завъртя лъжицата, без да отговори. Д. Немиров, Б, 68. ● За вятър, вода и под. Дъждът се усили, заплющя. Вятърът го завъртя с вой и го заблъска по стените. П. Бобев, ГЕ, 157. Лека вихрушка изневидело се плъзна край стената, изнизана с бойници, и завъртя два пожълтели листа. Ст. Загорчинов, ЛСС, 109. Овчарят се боричка с въртопа: .. и овчарката не виде как се цамбурна във вира. Въртопът завъртя и двамата. П. Тодоров, И I, 12.
2. Започвам да въртя около една точка (глава, очи и под.); завъртам1, завъртвам1. – Ох, завалийката! Какво ти било писано... Марийке, Марийке! – завъртя бай Ганьо глава. Ал. Константинов, БГ, 18. Тоя път Таки Брашнаров поведе заседанието... Таки изкриви хубавото си лице като че ли от голямо огорчение и завъртя очи из цялата стая, но нарочно избягна погледа на Глаушев. Д. Талев, ПК, 220. Зина придържаше чашата му с дланта си, надигаше се леко от стола и като шаваше с черните си живи очи, завъртяваше заканително пръста си във въздуха. Й. Стоянов, ПД, 16. Само старото им клепоухо куче завъртя опашка и тутакси заскимтя от радост, като го видя. А. Гуляшки, Л, 6.
3. Започвам да въртя насам-натам; замахвам1, размахвам, завъртам1, завъртвам1. Андрешко дръпна юздите, завъртя камшика и викна: – Дръжте се здраво, господин съдия! Елин Пелин, Съч. I, 49. След туй завъртя камшика и силните му коне грабнаха каруцата. Й. Йовков, ЖС, 76. Млад арменец – пъргав и сух – метна меч по него. Ала царят изви кон. И после сам завъртя меч – да го фрасне. Н. Райнов, ВДБ, 66. Настрана от групата двама музиканти почнаха в такт да начукват две по-малки корита и всичките диваци в същия такт затропаха с краката си и завъртяха лопатите наляво, надясно. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 47. Стоичко пак завъртя брадвата. Острието се забиваше бързо и дълбоко в мекото тяло на върбата. Елин Пелин, Съч. II, 12. завъртявам се, завъртя се страд.
ЗАВЪРТЯ̀ВАМ СЕ несв.; завъртя̀ се св., непрех. 1. Започвам да правя кръгови движения, да се въртя в кръг; завъртам се, завъртвам се. Няколко лъскави снежинки се завъртяха над главата на момчето. Ив. Планински, БС, 6.
2. Започвам да се въртя около една точка; завъртам се, завъртвам се. Като видя Конда, той се изправи. Дългите, тънки като пръчки крака, направиха голям чатал и сложената върху дълъг гол врат глава се радостно завъртя. Д. Немиров, Б, 62.
3. За хоро – започвам да се извивам, да се люлея; завъртам се, завъртвам се. След малко нататък засвирва овчарски кавал и се завъртява хорото. П. Тодоров, Събр. пр II, 280.
◊ Завъртявам / завъртя на пръста си някого. Разг. Започвам да постъпвам с някого както ми е угодно, да го разигравам както желая. Първата ми грешка, това е, че допуснах тоя хитрец да влезе в кооператива. – И какво се случи? Случи се това, че вместо ние него да използваме, той ни завъртя на пръста си. А. Гуляшки, МТС, 260-261. Завъртявам / завъртя опашка. Разг. 1. Започвам да се докарвам пред някого, да се подмазвам, да го лаская. Бързо се ориентира и завъртя опашка около кандидатите за началник. 2. Грубо. За жена – започвам да се държа неморално, разпуснато. Нейната разпуснатост мина всякакви граници. Завъртя опашка и тръгна с кого ли не.
ЗАВЪРТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; завъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завъртя̀л, -а, -о, мн. завъртèли, прич. мин. страд. завъртя̀н, -а, -о, мн. завъртèни, св., прех. 1. Еднократно обръщам нещо около една точка, превъртам, обикн. ключ, кран и под., за да отключа, заключа, включа или изключа нещо; завъртам2, завъртвам2. Разправяше разгорещено и радостно как не подозирал нищо и как като всяка сутрин завъртял копчето на апарата по навик, но останал като треснат от гръм. Г. Караславов, Избр. съч. V, 156. Единият раздрънка няколко алуминиеви канчета, а другият хвана канелката на бъчонката и я завъртя. От канелката шурна червено вино. Д. Ангелов, ЖС, 96. Как ли изглежда тоя таван при осветление? Навярно представлява цяла феерия. И на Катя се дощя да завърти копчето на електрическия ключ. Ст. Чилингиров, РК, 82. – Влизай сега в пещерата! Там има една желязна врата. На вратата – ключ. Щом го завъртиш, вратата ще се отвори. А. Каралийчев, ТР, 130.
2. Привеждам някакъв механизъм чрез енергия, тласък и пъргаво движение; завъртам2, завъртвам2. Електрически мотори завъртяха жестоките триони, които разрязваха надлъж белите букови трупи, напомнящи гладки тела на едри риби. Ем. Станев, ПЕГ, 86. Казака разбираше от работата си, як беше, пъргав. Той най-напред ще усети, че се е променил вятъра, ще определи точно посоката му, ще слезе и ще завърти колелото [на вятърницата]. Й. Йовков, ЖС, 151. Той завъртя някакъв механизъм и с тихо свистене машината засмука вода от железния резервоар под нея. Кр. Велков, СБ, 42. Искъре ле, братко, / не върви така! / .. / Имаш сили ти на / хиляди коне, – / тук една юзина / завърти поне! Ас. Босев, СЦС, 67-68.
3. С въртене обръщам, извивам нещо или някого; завъртам2, завъртвам2. Откъм старата къща се зададе Пейчо. Той помисли, че родителите му се бият, изтича, нахвърли се върху баща си, улови го за раменете и силно го завъртя. К. Петканов, П, 137. Завъртя лампата към себе си.
4. Прех. и непрех. Променям посоката на движение на превозно средство и под.; обръщам, завивам2, завъртам2, завъртвам2. Казълбаша завъртя колата пред къщи, закачи поводите на ярема, поздрави сухо, но почтително. Г. Караславов, С, 201. Кристало завъртя бързо машината, но после спря изведнъж и зададе друг, още по-интимен въпрос: – А вие женен ли сте? Д. Димов, Т, 502. Председателят Райчо се почесваше зад врата и позапитваше тракториста, който държеше здраво кормилото и очакваше заповед накъде да завърти. Кр. Григоров, Н, 135. После той завъртя коня и го препусна из пътя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 48. // Непрех. За човек – променям посоката на движението си; завивам2, завъртам2, завъртвам2. Понякога препречи път нощеходник бръз: самотно проехти чевръстия му ход, нататък завърти зад ъгъл някъде и сякаше в земята потъне. П. П. Славейков, КП ч. III, 224. Па ойдоа у Окшама града, / та си се е Марко пременило, / облекъл си е неговото руо, / заметнал си юначкото оруже, / па завърте из десни сокак, / намери си Дете Татуличе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 94.
5. В съчет. с хоро. Залюлявам, извивам хоро; завъртам2, завъртвам2. На гощавката той пи много вино, пя песни, дигна се и хоро да завърти. Д. Талев, ПК, 512. Заслуша го бръмбара мушица / със примряла душица, / слуша, слуша – полетя, / буйно хоро завъртя. Елин Пелин, ПБ, 135. Цялата дружина се хвана на хорото, което Мирончо поведе и завъртя два пъти около чешмата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 42. „Мори Димано, кузум Димано, / завърти оро накъде мене, / та да ти видим белото лице.“ Нар. пес., СбНУ XI, 391.
6. Прех. и непрех. Разг. Обикн. в съчет. с телефон. Обаждам се по телефона; звъня, позвънявам, телефонирам, завъртам2, завъртвам2. „Да им се обадя навреме – помисли си той. – Ще им завъртя един телефон.“ Г. Мишев, ЕП, 55. – Ти обажда ли са в БДЖ-то? – Не съм. А ти? – Сега ще им завъртя да ги питам слепи ли са, че нямаме вагони. ВН, 1961, бр. 2952, 4.
7. Разг. В съчет. с цигара. Свивам, правя си цигара; завъртам2, завъртвам2. – Я чакайте да завъртя една цигарка. Ал. Константинов, БГ, 27. Пинтата се намести удобно в ъгъла на рогозката, завъртя ловко нова цигара и запуши с наслада. Г. Караславов, ОХ II, 102. Притеглих тютюнева кутия полекичка и завъртях цигара, дебела колкото шията на едно шампанско стъкло. З. Стоянов, ЗБВ I, 60.
8. Разг. Обикн. в съчет. с подпис. Подписвам се със замах или усукано със завъртулки; завъртам2, завъртвам2. На следния ден писарката донесе писмото, написано вече с машина на бланка. Подначалникът Пенчев завъртя отгоре му неразгадаемия си подпис и го изпрати в архивата. Св. Минков, Избр. пр, 258. И преписките даже не поглеждаше, а ги подписваше, без да ги чете. Поднесе му ги Пеньо, натопи той перото, завърти един усукан, като объркано гранче подпис и толкоз. Чудомир, Избр. пр, 214.
9. Прен. Разг. Успявам умело да извърша, да създам или да направлявам, да ръководя дейност в определена област (дом, къща, стопанство, търговия и под.); завъртам2, завъртвам2. – Сички ще работим, татко. Скоро ние тука ще завъртим такава търговия, че ще надминем десет пъти каквото беше преди. Д. Талев, ПК, 614. – А искам жена скромничка, жена работлива, домакиня, дето ще ми завърти дом, дето ще ме изпрати и посрещне. Д. Калфов, Избр. разк., 377. Е, трябваше преди години и аз да завъртя дом и семейство, ама така ми потръгна. Д. Мантов, ХК, 23. Василчо говори нещо ласкаво на козите, успокоява ги с навикнала ръка и както е завъртял работата, скоро ще надои рекорден млеконадой. П. Незнакомов, СП, 209. // Умело, майсторски извършвам нещо; извъртявам, завъртам2, завъртвам2. – Селяндурите са одухали нощес при жените си. Видяха я те накъде отива. Довечера ще завъртим едно чеверменце. Ка' щяло в село да ям сухоежбина! Ем. Станев, ИК III, 220. – И той, сиромахът, взе, че се закачи за една такава гиздосия, закачи се и се ожени за нея, че като му завъртя едни рога хубавицата, та го направи за смях на целия свят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87.
10. Прен. В съчет. с разговор. Умело променям темата в желана от мен насока; извъртам, завъртам2, завъртвам2. – Той винаги издебваше случай да завърти разговора за войната. Д. Кисьов, Щ, 387. В туй време баба Анастасия съумя да завърти разговора, накъдето трябва, но така издалеко, че започна още от това, защо Михаил вика на жена си Уся. Ем. Робов, ТШ, 4. Откак на масата им седна отец Натанаил, Васил непрекъснато изпитваше някакво неприятно чувство. Все му се струваше, че Иван Горана или пък дъщерите му може да завъртят разговора към неговото разкалугеряване. Ст. Дичев, ЗС I, 428.
11. Разг. Обикн. в съчет. с плесница, шамар и под. Удрям, зашлевявам; завъртам2, завъртвам2. Прокурорът му завъртя два плесника. Ем. Манов, ПС, 14. Като отвори вратата, спре се, изгледа над очилата целия клас, пристъпи след това към дежурния, завърти му една плесница вместо поздрав, тупне дневника о масата, .. и веднага вади тефтерчето. Чудомир, Избр. пр, 200. Опипва тръбите – демек тя ще ги носи. Аз се смея. Тя се приближи и както сме събрани всичките – пляс, завъртя ми два шамара. Н. Стефанова, ОС, 183. – Слушай какво ще ти кажа, момченце – кипна Савко и стана. – Ако си дошъл да ни изпитваш, по-добре се махай още сега, че ако ти завъртя един по тила... Разбра ли? М. Марчевски, ГБ, 157.
12. Прен. Разг. Подвеждам, подлъгвам; завъртам2, завъртвам2. Със своите светогорски масали той така умее да завърти човека!... Т. Влайков, Съч. III, 300. Майстор Томан излезе от канцеларията с чувство на безпокойство. „Ах, лисицата му с лисица! – мислеше си той, като минаваше през двора. – Как само умее да те поспита, как знае да те завърти!“ Д. Ангелов, ЖС, 103. // Успявам да накарам някого да се влюби в мен; завъртам2, завъртвам2. Той изреждаше в ума си всички моми от селото и нито на една не можеше да се спре. По-богатите не искаха и да чуят за него... Да завърти някоя и да я накара да му пристане? Коя? Г. Караславов, Тат., 141. – Я гледай коя била... Грозьовата мома! – уж на себе си каза Марин. – Такава да те завърти, а? – подмигна Марин. Ив. Венков, ХКН, 40.
13. Диал. Успявам да задържа, да запазя; завъртам2, завъртвам2. От седем деца – само три завъртяха живи. М. Георгиев, Избр. разк., 158. Та нели добре ни и надума, и научи да скочим, да ся отръсим от крадци и обирачи и да завъртим добитък? Й. Груев, КН 4 (превод), 43. Чедо да не завръте около огнището си. Клетва, СбНУ VI, 212.
14. Диал. Усуквам, обръщам нагоре, обикн. за ръкав или дреха; завивам2, запретвам1, завръщам, завъртам2, завъртвам2. „Либе, Петкано, Петкано, / я рани заран по-рано, / завръти бели ръкаве, / омеси бели кравае.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 209-210. „Черко Гюргице убава, / засучи бели ръкаве, / завръти свилни скутеве, / омеси бела погача, / наточи жлъта здравица – / че ще да ида, да ида, / за син прилика да диря!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 423.
15. Остар. Съумявам да стопанисам, да се разпоредя с нещо; завъртам2, завъртвам2. Искала да им даде щото им се пада бащино и затова е търсила такива момци, които да бъдат достойни да завъртят една подобна доста завидна зестра. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 10. Може, мислите си: родителите ще ни оставят толкоз много имане, чтото да можем да живеем всякога свободно. Лоша надежда е тая. И големи съкровища ако ви оставят, колко время ще ги имате, ако не знаете как да ги завъртите? С. Радулов, НД (превод), 35. завъртявам се, завъртя се страд. и възвр. Вълчан си влезе в стаята, вратата се хлопна зад него и ключът два пъти се завъртя отвътре. Й. Йовков, Ж 1930, 38. Наредих стоката в кутии, сложих им етикети с цени и търговията се завъртя. Др. Асенов, СВ, 93.
ЗАВЪРТЯ̀ВАМ СЕ несв.; завъртя̀ се св., непрех. 1. С въртене се обръщам, извивам се; завъртам се, завъртвам се. Жена ми се завъртя на токчетата си и излезе, като тръшна силно вратата. Др. Асенов, СВ, 83-84.
2. Разш. С предл. край, покрай, около и др. Наминавам, отбивам се за кратко време при някого или някъде; завъртам се, завъртвам се. Дядо Давид беше бил тая вечер стария овчар дяда Петра Горещника, всичката вина на когото беше тая, че за да намери по-добра трева за стадото си, завъртяваше се понякога край митницата. Й. Йовков, ПК, 213. Тя седна до прозореца и се загледа навън. Очите ѝ шареха жадно, извиваха се ту към хармана, ту към кухнята. Да е до огъня? Да се е завъртяла около фасула? Може и там да е, но нищо не се чуваше, никой не шеташе. Г. Караславов, Тат., 254.
3. Разш. Задържам се, оставам някъде за известно време; завъртам се, завъртвам се. Всички го познаваха, но никой не знаеше откъде беше дошел. Отскоро се бе завъртял в село. Елин Пелин, Съч. I, 220. – По-скоро се махайте от село. Не е хубаво дето сте се завъртели из него! К. Петканов, МЗК, 232. Десет души чорбаджии е прекарал през главата си, ама никъде не се е завъртял. М. Георгиев, Избр. разк., 247.
4. Разг. Запазвам се, съхранявам се; завъртам се, завъртвам се. И пазачи на къщата ни оставаха те. Ако не бяха те, плод не щеше да се завърти. Ст. Даскалов, ЕС, 214.
5. Разг. С предл. край, покрай, около и др. Усуквам се, увъртам се около някого или нещо, което ме интересува; завъртам се, завъртвам се. Завъртял се първо около двореца, че цариците и жените на богатите, а и дъщерите им, обичат все да се върти някой около тях, да ги рисува и да им се радва. Хр. Пелитев, СбХС, 297. На Бекир се падна да копае в Шуговата махала. Той мислеше, че това е случайно, а не знаеше, че беше нагласено от Риза. – Нека Бекир се завърти към къщата на Кадрие! Може да излезе нещо. Б. Несторов, СР, 189. Навремето майка ѝ останала вдовица и се завъртяла около попа. Днеска на черква, утре литургия щяло да има. Кр. Григоров, Р, 105. – Ще се завъртя покрай отец Климент и покрай епископа, дано внуша доверие заради всички нас! Й. Вълчев, СКН, 155-156.
◊ Завъртявам / завъртя главата (акъла, ума, мозъка) на някого. Разг. 1. Успявам да направя така, че някой да се влюби в мене. – Тя се родила в Сливен и живяла там, докато един кондуктор, варналия, ѝ завъртял главата и я кандардисал да му стане жена. А. Гуляшки, МТС, 284. – И знаеш ли го каква мазна Гана е? На колко момичета е завъртял ума! П. Тодоров, Събр. пр II, 269. – Хитра е тя, Минка, снахо; завъртяла му е мозъка, току да склонява Генко, – с добром да склонява. Ц. Церковски, ТЗ, 75. 2. Повлиявам на някого, без той да усети, да одобрява всичко, което върша, и да преценява нещата от мое гледище. – Каравелов направо поиска да му кажем: държавна ли да бъде банката или акционерна с чужди капитали. – Е? – Тлъстите риби, които могат да станат акционери и на които австриецът Шлезингер е завъртял главите, искат акционерна. В. Геновска, СГ, 249. С много приказки и увещания той им завъртя ума и те повярваха, че делото му е право. 3. Внушавам на някого прекалена увереност в личните му възможности; главозамайвам. Бързите и евтини победи му завъртяха главата. Завъртявам / завъртя колелото. Книж. Предприемам някакво действие, което има значение за развитието на нещо, за по-нататъшния ход на нещо. – Всеки е свободен да разбира революцията както може. Ние трябва да завъртим колелото, все едно дали ще вземем властта, или ще бъдем бити. Ем. Станев, ИК III и IV, 298. Завъртявам / завъртя на сто и осемдесет градуса нещо. Неодобр. Изменям напълно нещо, възприемам точно обратното нещо (възглед, мнение, твърдение). Той беше предупреден от Петко, че го дебне опасност, щом се е заел да завърти кормилото на сто и осемдесет градуса. Спеше винаги с оръжието под възглавницата. Ст. Даскалов, СЛ, 468. Завъртява ми се / завърти ми се главата. Разг. 1. Загубвам равновесие и ми става лошо; прилошава ми. Мен току ми се завъртя главата и, както си седях, паднах на земята у несвест. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36. Но отведнаж главата му се завъртя, очите му притъмняха, краката му се разтрепераха и сякаш почнаха да чезнат под него. Елин Пелин, Съч. I, 14. 2. Слисвам се от работа, неприятности и под. и се чудя какво да правя. Завъртя ми се главата от преписване, а има още 20 страници. 3. Изпитвам изключително силно чувство от нещо, което ме е смаяло. Ей, главата ми се завъртя от тая красота! 4. Изпадам в състояние да не мога да преценявам реално възможностите си, силите си; главозамайвам се. Главата му се завъртя от успехите и започна да допуска пропуски в работата си. Завъртява ми се / завърти ми се свят (светът). Разг. 1. Загубвам равновесие и ми става лошо; прилошава ми. 2. Слисвам се от работа, неприятности и под. и се чудя какво да правя. – Как да дигна ръка въз човек невинен и да бера грях?... Рекох да кажа тия работи на пристава, но той, какъвто е луд... Па помислих и за тебе, и за децата, пак ще останем без хляб, като ме изпъдят... Само като си напомня, Ано, това, светът ми се завъртява. Ив. Вазов, Съч. XI, 99-100. 3. Изпитвам изключително силно чувство от нещо, което ме е смаяло. Тя беше, майко, леля ми, / леля ми, леля Еленка... / Като я видях, съгледах, / свят ми се, майко, завъртя, / от жалба не се обадих, / от сълзи не ѝ продумах. Ц. Церковски, Съч. II, 176-177. Завъртявам се / завъртя се на пета (пети <те си>). Разг. Обръщам се, за да се отдалеча, да си отида от някъде. Севдана (Завъртява се на пета и пее). Ц. Церковски, ТЗ, 111. – Свободен сте! Тук бедният архивар се завъртява на петите си и се измъква като попарен из богато наредения кметски кабинет. Св. Минков, РТК, 198. Завъртявам се / завъртя се на сто и осемдесет градуса. Неодобр. 1. Възприемам съвсем противоположни на досегашните си възгледи, мнения или променям напълно поведението си. Притиснаха го с факти и той заприказва съвсем други неща, като че се завъртя на сто и осемдесет градуса. 2. За нещо – променям се коренно, напълно. Завъртяло ми се е в главата. Разг. Втълпил съм си нещо и непрекъснато мисля за него. Завъртяло ми се е в главата от няколко дена, че непременно трябва да му се обадя и все това мисля. Завъртяло ми се е над (на) главата. Разг. Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. Да знаеш какво ми се е завъртяло над главата, хич няма да ме занимаваш с твоите бели кахъри. Няма къде да се завъртя. Разг. Намирам се, живея в много тясно помещение. – Да бяхме поканили и ние учителката на един обед или вечеря. Ама с тая наша теснотия... нема къде да се завъртим толкова люде... – Ти пак с теснотията вкъщи... Д. Талев, ПК, 213. С трън да <се> завъртиш, няма какво да закачиш. Разг. За крайно бедна, мизерна обстановка в къща. „Нà – помисли той за младата си снаха, – дошло от сиромашка къща, дето с трън да завъртиш, пак няма какво да закачиш, ама нали си е редовито, нали си умее, виж какво е направило.“ Г. Караславов, Избр. съч. VI, 147. Селото бе горено. А хамбарите и мазите – празни, – с трън да завъртиш, няма какво да закачиш. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 367.
ЗАВЪРТЯ̀ВА МЕ несв.; завъртѝ ме св., непрех. Разг. Започвам да усещам силна, постоянна, продължителна болка в някаква част на тялото. – От тая нощ пò ме завъртя кракът. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 6. Лекарят трябваше да живее в една стаичка на амбулаторията насред село... – Да завърти някого корем, няма да се щура в тъмното по нашата кална улица. Кр. Григоров, Р, 226. Петко го юруки фанаха, / клето го сърце завъртя. Нар. пес., СбНУ XLVII, 52. ● Обр. Щом отвори очи, пак завъртя сърцето му мъката за Славка. Ив. Вазов, Съч. XIV, 83.