ЗАВЪ̀РШВАМ1, -аш, несв.; завъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да върша нещо. Завършил съм една работа, та не знам кога ще я свърша. завършвам се, завърша се страд.
ЗАВЪ̀РШВАМ2, -аш, несв.; завъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Извършвам нещо докрай, привършвам някаква работа напълно; довършвам. Жак отвори очи, видя, че гърдите му са превързани с чист бинт, че дясната му ръка също е превързана и че лекарят завършва вече и превръзката на лявата. Б. Райнов, ДВ, 271. Акордеонистката свиреше валс. Тя ускори ритъма, искаше да завършва. Б. Болгар, Б, 17. Боев още не беше завършил прегледа на сутрешната поща. Х. Русев, ПЗ, 124. – Момче е! – извика баба Вела, когато след големи мъки малката рожба излезе на бял свят и извряка. – Дядо Венко ще се поднови, – додаде тя ухилена и задоволна, че успешно е завършила трудната работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 266. // Изработвам напълно, докрай някакъв предмет. И, като посегна към дървената щека, започна с две ръце да глади намазаната с чер восък обувка, която току-що беше завършил. Ст. Чилингиров, ХНН, 21. И таман завършила кръста, Арахангела ѝ е зел душата и отнесъл я е горе на небето. Т. Влайков, Съч. II, 302. Щом доспехите завърши [Хефест], куцият майстор прославен, / дигна ги той и положи пред майката на Ахила. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 43. // Оформям окончателно нещо, придавам му цялостен вид. – Любовници можеш да срещнеш там, а понякога – и някой увиснал на клона... – Ти много духовито завърши картината. Ив. Вазов, Съч. X, 55. Резба, релефи и статуи от мрамор, порцелан и злато завършвали украсата на прекрасните храмове и разкошните дворци. Ист. VI кл, 60.
2. Прех. Свършвам да говоря или да пиша нещо; довършвам. Лека нощ! – завърши шеговито дяконът, като излизаше. Ив. Вазов, Съч. XXII, 28. На езика му идеше да каже „господин поручик“ или „господин майор“, както обикновено завършваше своите солдатски отговори. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 5. – Както сме измършавели, не холера, ами и чума може да ни нагази – завърши бай Марин с плах и сдържан тон. Л. Стоянов, Х, 11.
3. Непрех. За дело, събитие и под. – стигам до своя край; приключвам, свършвам. Блясъците на деня играеха по големите обли вълни, над кораба прелитаха бели птици. И на Филип му се щеше никога да не завърши това пътуване. Ем. Манов, БГ, 25. Той се ухили загадъчно, което показваше, че преговорите с Кандоянис бяха завършили добре. Д. Димов, Т, 521. – Когато човек си дава думата, трябва много сериозно да помисли... Думата не може да се върне назад! – Знам! – каза късо Пешо и тъмните му хубави очи заблестяха. С това разговорът завърши. П. Вежинов, СО, 126. Първото полувреме завърши без резултат, макар и да беше явно превъзходството на българите. Ив. Мирски, ПДЗ, 26.
4. Прех. В съчет. със съществителни, названия на учебни заведения или специалност – привършвам, приключвам следването си в учебното заведение или по дадена специалност. С много несгоди и лишения тя беше успяла да завърши педагогическото училище в града и преди две години бе назначена учителка в селцето Мала Калина. Д. Ангелов, ЖС, 113. Завършила френски колеж, живяла в Германия, Хаваджиева четеше не само леки романчета и илюстровани немски списания. Г. Караславов, Т, 23. Сега тя искаше само едно: след като завърши факултета, да остане на научна работа в него. Д. Димов, Т, 177. Записал право в Софийския университет, завършил и станал адвокат. Л. Стоянов, Х, 105. Завърших история. // В съчет. със съществителни, названия на определен период в учебно заведение – изкарвам докрай, приключвам успешно този период; свършвам. Много по-после, когато почти завършвах петия клас, аз прочетох българския превод на „Телемаха“. СбЦГМГ, 16. Тоя ден завършихме срока. Л. Александрова, ИЕЩ, 140. Всяка събота, като завършваше часовете си, тя идваше в София да прекара двата дни с Боян. М. Грубешлиева, ПИУ, 167. Според както разбрах отпосле, селските първенци го не харесвали, та като завършил годината, не го главили пак и той заминал да даскалува нейде по Загорето. Т. Влайков, Пр I, 209.
5. Непрех. Имам определен край, предел, граница. Северно от склада се простираше тясната лента на засенчен двор, който завършваше до опрените едно до друго столова и клозет. Х. Русев, ПС, 96. С тате вървеше един двадесет и две-три годишен мъж. Потурите му не бяха с опънати дъна, а торбести и завършваха току под колената. Г. Белев, ПЕМ, 40. Царската сватба завършваше с друг конен отред от татари наемници. Ст. Загорчинов, ДП, 111.
6. Прех. Представлявам край, предел на нещо, намирам се в края на нещо. Той се изскубваше от ръцете им и почти тичаше. Наближаваше двата настръхнали златни лъва, които завършваха алеята. Й. Вълчев, СКН, 81. Аз се обръщах към Родопите и към оная далека снеговита грамада, която ги завършва на запад. Ив. Вазов, Съч. XVI, 4. Освобождението завърши един период от нашия национален живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6.
7. Прех. Остар. Извършвам, направям нещо. Той, щом виде детето паднало убито, удари са в главата и извика: „Ах, що завърших аз сега!“. Ил. Блъсков, ЗК, 152. Емин, надуман от Джамал бея, беше скрил около десят души от своята дружина в Преслав, на които беше поръчал, щом като нападнат кърджалиите на Преслав, те да запалят Велковата къща, което и завършиха. В. Друмев, НФ, 101-102. Калокир ся върна на Преслав заедно с Патрициа Никита и обяви, че е завършил сичко, що му е било поръчено, според желането царево. Е. Мутева, РБЦ (превод), 8. „Михалаки, нека конниците възсядат конете си; ще вървим.“ Арнаутинът не казал дума и отишел да завърши заповедите. Ст. Ботьов, К (превод), 186. завършвам се, завърша се страд. от завършвам в 1, 2, 4, 6 и 7 знач.