ЗАВЪ̀РШВАНЕ ср. Отгл. същ. от завършвам2 и от завършвам се. – Дайте да изчислим материала за бараките, да направим скиците и да установим датата на завършването. А. Гуляшки, МТС, 298. – Нека ги задържим в клисурата, додето ни пристигне гръцка войска... Това неочаквано завършване на мисълта му предизвика ропот. Ив. Вазов, Съч. XIV, 135. До завършване на гимназия той не само композирал песни, но се включвал в хорово пеене. Ст. Грудев, ББ, 13.