ЗАВЪ̀РШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от завърша2 като прил. 1. Който е доведен до своя край, изработен, направен е напълно. Майсторът обичаше тия дълги часове на пътищата, когато, останал сам със себе си, тухла по тухла изграждаше строежа в мисълта си, докато той добиваше готов, завършен вид. П. Константинов, ПИГ, 138.
2. За човек – който е цялостно изграден, оформен. Горанов се вгледа в жената пред себе си. Освен че тя беше по-висока от жена му, по-отслабнала и по-млада, в цялата ѝ външност имаше нещо завършено и просто, имаше някаква естественост и прямота, която подкупва и ни кара да се доверим. Й. Стоянов, ПД, 73. Завършена личност. Завършен поет.