ЗАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; завèя, -èеш, мин. св. завя̀х и (остар.) завèях, прич. мин. св. деят. завя̀л, -а, -о, мн. завèли и (остар.) завèял, св., непрех. Започвам да вея. Тази година зимата беше лека, но в първите дни на декември завяха северни ветрове, времето се промени и в цялата околност падна сняг. Г. Райчев, Избр. съч., 109. Ще завеят вихри и мразът ще скове всичко. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 44. Край речица на полянка, Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий – къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей – вкъщи ален огън грей. А. Разцветников, ОНН, 33. „Нани ми, нани, малък Иванчо, / дъжд да завали да та окъпе, / вятър да завей да та залюлей / кошута да мине да та надои.“ Нар. пес., СбГЯ, 35-36.
ЗАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; завèя се св., непрех. Започвам да се вея.
◊ Друг (нов) вятър завява / завее някъде. Разг. Положението, обстоятелствата стават други, настъпва промяна в положението. Завява / завее вятърът на нещо; завява / завее някакъв вятър. Разг. Настъпва някаква промяна в мисленето и поведението на някого, свързана с възникването на нови обстоятелства. Той изгубил много в очите на напредничавата интелигенция, която се пробуждала в Лесковец и в главата на която завеял вятърът на новото време. ИС, 1920, кн. 10-12, 25. Завява ме / завее ме вятърът на нещо; завява ме / завее ме някакъв вятър. Разг. Изпадам под влиянието на някого, нещо, вследствие на което настъпва промяна в мисленето и поведението ми. Преди малко повече от тринадесет века нас, българите, са ни завеяли ветровете на прокудата и от богатите брегове на Волга сме се озовали върху не по-малко богатите брегове на Дунав. Бълг., 2007, кн. 1, 28. Какъвто вятър завее. Разг. Каквито условия, обстоятелства ще се създадат (като предпоставка за някакво действие). Накъдето (<според> както) завее вятърът. Разг. Съобразно с условията, обстоятелствата, които ще се създадат (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода).
ЗАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; завèя, -èеш, мин. св. завя̀х и (остар.) завèях, прич. мин. св. деят. завя̀л, -а, -о, мн. завèли и (остар.) завèял, прич. мин. страд. завя̀н, -а, -о, мн. завèни и (остар.) завея̀н, св., прех. 1. Отвявам, отнасям с веене. Завел ги [рогатите] Патаран на брега на морето, натоварил на един голям кораб и казал на вятъра: – Завей ги сега на другия свят! А. Каралийчев, ПС I, 55. Кракра викна, гора екна / и повея хладен ветрец, / та завея върли думи, / чак до слуха цар Василев. П. П. Славейков, Избр. пр I, 354. – Пустите наши две думи, Дуде / мари, / дали ги вода отвлече, Дуде мари, / или ги вятър отвлече? / – Нито си ги вода отвлече, Дуде / мари, / нито ги вятър завея. Нар. пес., СбНУ XLVI, 245.
2. Навявам, засипвам, заличавам с веене. Докато се натута, фъртуната ще завее шейната още тук. В. Нешков, Н, 38. Ние вървяхме напосоки, без да избираме пътища. Всъщност коларският път бе завеян и не личеше. Кр. Григоров, ОНУ, 66. Няма никой навън, само вятърът вий и завява човешките дири. Ив. Радоев, Худ. С I, 319. Тя е рекла мама ти – / .. / дето си Донка постъпи, / с мотика ще го копая, / с лопата ще го наринвам, / в градинка ще го префърлям, / вятъря да го завява. Нар. пес., СбВСт, 729. завявам се, завея се страд.
ЗАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; завèя се св., непрех. Разг. Обикн. св. 1. Заминавам, отивам нанякъде, неизвестно къде. Изтече денят, пак припадна нощ, а властелят на твърдината, кефалият Никола, все не се връщаше в своя дом. Къде беше се завеял, никой не можеше да каже. Й. Тодоров, ЗГ, 29. Той беше лош ученик още от началото… Идеше на лекциите на дъжд, на вятър. И от българите странеше... Лани го срязаха. А тая година съвсем се не мярна в Quartier Latin. Мислех, че се е завеял някъде. Ив. Вазов, Събр. съч. ХIV, ХI.
2. Отклонявам вниманието, мисълта си от това, което става или за което се говори, не съм съсредоточен, разсеян съм, занесен съм. Накъде си се завеяла? – гласът на майката прекъсна фантазиите ѝ. – Мисля си кои книги да си взема! – отвърна гузно Лили. Бр. Мормареви, Л, 5.
◊ Завява ме / завее ме вятърът; завяват ме / завеят ме ветровете. Разг. Отивам някъде съвсем случайно, без предварително да зная. – Докато ти лежиш в затвора, строежът ще бъде завършен и кой знае на кой обект ще ни завее вятърът... Кл. Цачев, В, 86. Въобще бе свикнал да не се задържа дълго на едно място и заради едната шега бе способен да се остави да го завеят ветровете в Колима или Хакасия. Никъде нищо не го задържаше. Г. Миланов, РО (превод) [еа]. Какъв (кой) вятър те завя някъде. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочакваното появяване, идване на някого някъде. Където (накъдето) ме завее вятърът; където (накъдето) ме завеят ветрищата. Разг. Неопределено къде, където се случи; някъде си. Яхне коня, шибне го и препусне, накъдето го завеят ветрищата. Сл. Караславов, ДИН, 262.