ЗАВЯ̀РВАМ, -аш, св., непрех. Рядко. Започна да вярвам; повярвам. Но Бурханлара въобще не можеше да живее без някакви свое угодни илюзии. Сега пък той завярва, че русите не ще посмеят да преминат българската граница, защото не сме във война с тях. П. Славински, ПЗ, 172.