ЗАВЯ̀ХВАМ, -аш, несв.; завèхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Увяхвам, изсъхвам по малко, но не съвсем. На всички е известно, че растенията със своите корени приемат от почвата вода и че от недостиг на същата те завяхват и засъхват. Бтн V и VI кл (превод), 30.
2. Прен. Посървам, залинявам. – От мъка бабичката ми се прекърши, завехна, легна и вече не стана. Сп. Кралевски, ВО, 14. Нерадостният живот овреме подкосява силите на младата жена, тя завяхва и умира. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116. Ще изсъхне влагата на сърнешките ѝ очета и младостта ѝ ще завехне, преди да се е разпъпила. Н. Хайтов, ПП, 149.
3. За рана – заздравявам2, засъхвам2. – Надявам се, че до една-две седмици раната напълно ще завехне. Все пак, ако се случи нещо, повикайте ме веднага. Д. Ангелов, ЖС, 184.