ЗАГА̀ДЪЧНО. Нареч. от загадъчен. – За довечера и аз имам новина за тебе – рече загадъчно Лена и отвърна поглед. Ем. Манов, ДСР, 325. Очите ѝ бяха тъмни, блестящи и гледаха някак загадъчно. П. Константинов, ПИГ, 33. Саваков забеляза Евгени, загледа го втренчено и после, както се стори на Евгени, усмихна му се тънко, загадъчно, като при споделена тайна, и му кимна с глава. Д. Ангелов, ЖС, 501.