ЗАГА̀ДЪЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от загадъчен. Вълкан Запрянов изчака аудиторията да стихне и като се покашля с елемент на загадъчност, рече: – Другари, от погледите ви разбирам, че искате да ме попитате за какво сме се събрали. Й. Попов, ТС, 9-10. – Какво има? Кой ме чака? Ординарецът потули умело усмивката от сините си очи, загърна се с още по-непроницаема загадъчност и добави шепнешком: – Един държавен човек .. чиновник, с ей такава чанта, пълна догоре с всякакви пакети! Донесъл е пакет и за тебе! Г. Русафов, ИТБД, 99.