ЗАГА̀ЗВАМ1, -аш, несв.; загàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да газя (в 1 знач.). Румяна спря, понавъси престорено вежди и загази пак. Водата ставаше сè по-дълбока. Ц. Церковски, Съч. III, 33. Дунав тече кален мътен, / .. / па нагази Павел юнак, / загази си през бел Дунав; / като беше насред Дунав, / изпадна му малмен пърстен, / малмен пърстен меновнико. Нар. пес., СбНУ II, 9. загазвам се, загазя се страд.

ЗАГА̀ЗВАМ2, -аш, несв.; загàзя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Затъвам, потъвам в нещо; нагазвам. Като загазиш в калта и се оплескаш, после му удряш края. Л. Стоянов, Х, 74. Калитко тръгва. Върви значи през тропиците, загазил до гуша в някакви бодливи треви. Ив. Хаджимарчев, ОК, 88.

2. Прен. Навлизам дълбоко в някакви разсъждения или в някаква материя; нагазвам. Купешки уж идеи, пък като че са добре усвоени. И ги излага като свои собствени мисли. Виж го ти и как дълбоко загазва! Чел ще да е дявола недни! Т. Влайков, Съч. III, 34. Понеже загазих неусетно в учебната област, нека прибавя нещо и за флората на Мусала. Ив. Вазов, Съч. XV, 150. Пижо и Пендо дълго вървяха мълчаливо подир нея, всеки загазил в своите дълбоки размишления и грижи. Елин Пелин, Съч. V, 78.

3. Прен. Разг. Изпадам в тежко, затруднено или объркано, усложнено положение; закъсвам2. – Напразно говориш, че сме загазили! – От всички документи, а и от онова, което сам видях, става ясно едно – обединението се развива! А. Наковски, ВС, 113. – Като минавахме Дунава, щяха да се разбунтуват, ако ротният не беше се загрижил, здраво щяхме да загазиме, но той ходи нагоре – и работата се потуши. П. Вежинов, ВР, 164. Винаги се забърква в някаква каша, дявол знае защо. Ще загази някой ден, но какво да прави – тая работа му е приятна, защото го свързва с Дуса. Ем. Станев, ИК III и IV, 363. – Да пия ли едно кафе за твоя сметка? – Загазил си значи. М. Грубешлиева, ПИУ, 185.

ЗАГА̀ЗВАМ3, -аш, несв.; загàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Затъпквам нещо с крака. Зайците лесно загазват храната си, а после не я ядат. загазвам се, загазя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)