ЗАГАРЍЯ, мн. няма, ж. Вид пшеница, отглеждана най-вече в старозагорския и ямболския край, която има стъбла, достигащи дължина до 85-90 см, и е с кехлибареножълти зърна; загорка2, твърда пшеница. Triticum durum. Заскърцаха колите, тежко натоварени с чували загария и ечемик, с мехове – догоре пълни с мазно сирене, с качета краве масло. Г. Манов, КД, 15. Най-добрата пшеница, наречена „загария“, се ражда в старозагорското поле. А „България“, 42. От разните видове на пшеницата най-добри ся броят загария, белица и червенка. Д. Мутев, ЕИ, 102. Оставям либе, оставям / девет хамбара със жито, / десети със загария. Нар. пес., СбНУ XLVI, 139. ● Нар.-поет. Като епитет. Па запретна бели си ръкави, / че извади брашно загария, / че замеси тесто за погача. / Хем го меси, хем кат птичка пее. Нар. пес., Ст. Стамболов, ЗМЖ [еа]. Тебе пеем, Станенине, тебе пеем, бога славим... Пожелават му през двора да потекат три реки с имане: първа с жито загария, втора с мляко каймаклия, трета с вино барутлия – живо, здраво догодина, догодина до амина! СД, 2016, бр. 20 [еа].
– От перс. през тур. zaghar ‘храна’.