ЗАГАРÒСВАМ, -аш, несв.; загарòсам, -аш, св., прех. Диал. Пришивам загара на дреха. загаросвам се, загаросам се страд.

– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)