ЗАГА̀РЯМ1, -яш, несв.; загоря̀, -ѝш, мин. св. загоря̀х, прич. мин. св. деят. загоря̀л, -а, -о, мн. загорèли, св., непрех. Започвам да горя1; загорявам1. Тук-там в прозорците загоряха светлинки. Д. Спространов, ОП, 179. След малко, когато на изток между разкъсаните черни облаци загоряха червените пламъци на зората, в целия грамаден бивак всички трескаво се готвеха за път. Й. Йовков, Разк. II, 109. Жената на Арики се върна. С нея беше и Канеамеа. Аз им дадох по един гердан и видях каква радост загоря в очите им. М. Марчевски, ОТ, 214. Тя се смути от похвалата и бузите ѝ загоряха. Δ Слушах моряшкия разказ и загорях за пътешествия из тези земи. Δ Загорях за вода, а селото беше още далече.
ЗАГА̀РЯМ2, -яш, несв.; загоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да горя2; загорявам2. Загорих последните дърва. Δ А бе, загарям и тези брикети, пък докато стигнат. загарям се, загоря се страд.
ЗАГА̀РЯМ3, -яш, несв.; загоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. загоря̀л, -а, -о, мн. загорèли, св., непрех. 1. За храна, която се вари или пече – залепвам за съда, поради прекомерно нагряване, като на дъното се образува черно-кафяв слой, от което придобивам особен, неприятен дъх и вкус; прегарям, загорявам3. Славян Дойков, бъркаше мармелада и пухтеше от горещината на слънчевия ден и на огъня. Славян Дойков остави бъркането. – Бре, Славяне, ще загори, бре! Д. Ангелов, ЖС, 145. Кашата загаря лесно. Δ Яденето ми загоря.
2. За съд – получавам черно-кафяви следи от прегаряне на нещо, варено, готвено, пържено и под. вътре в него; загорявам3. Нямам работа днес – казвам аз и се разполагам още по-удобно на пейката. – Разправяй! Само че… да не загорят тенджерите?… П. Незнакомов, Избр. пр [еа].
3. За растение, плод на растение – прегарям, изсъхвам от силно слънце или от липса на вода. Голяма суша беше това лято. Августовското слънце пекна безмилостно и нивите, и ливадите загоряха.
4. За кожата на човешкото тяло – придобивам възтъмен цвят, мургавина, загар от излагане на слънце и вятър; замургавявам1, помургавявам, почернявам. Тя доби здрав вид. Лицето ѝ загоря от слънцето и морския въздух. // За човек – на който кожата е получила възтъмен цвят, мургавина, загар от излагане на слънце и вятър; замургавявам, помургавявам, почернявам.
5. За рана – получавам кора; заздравявам2, завяхвам. Целият вид на Стамен сякаш подсилваше опасенията му. Продълговато лице с изпъкнали скули и гърбав нос. И тоя белег на лявата буза като лишей, който никога не загаря. В. Андреев, ПР, 152. Разбитото му коляно бързо загоря. Под корицата вече се показваше нова кожа.
6. Само св. Разг. Ирон. или пренебр. Обикн. в мин. неопр. и мин. предв. С предл. за. Понякога с отриц. не. Нямам никакво желание за нещо или да имам някакъв допир, контакт с някого, не се интересувам, не се нуждая от нещо или от някого; изгоря. Я ми се махай от главата. Загоряла съм за тебе.
ЗАГА̀РЯМ4, -яш, несв.; загоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Правя нещо (ядене или съд) да прегори; загорявам4. Вчера се заприказвах, млякото изкипя и даже го загорих. Δ И днес си загорила яденето. Нагарча. Δ Загорих не само щрудела, ами и тавичката. Δ Често загарям печеното. загарям се, загоря се страд.