ЗАГА̀СВАМ1, -аш, несв.; загàсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За пламък, светлина или нещо, което гори или свети – преставам да горя, топля или светя; изгасвам1, угасвам. Но по едно време заваля дъжд и огънят взе да загасва. Й. Йовков, ЧКГ, 283. Огънят загасна. Овчарите се прибраха в колибата. К. Петканов, ЗлЗ, 187. Той запали цигарата, загаснала в ръката му и продължи. У, 1911, бр. 189 [еа]. Ток нямаше и в общината. В града бяха загаснали светофарите и много от нас видяха за пръв път улични регулировчици. Вид., 2015, бр. 71 [еа]. // За слънце, звезда – преставам да светя; залязвам1. Гледаш звездите как ту загасват, ту пак се разгарят и захващат да блестят. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 214. ● Обр. Загасва в облаците душний ден. К. Христов, ИБ, 27. Загасва звездната нощ и зарите на утрото осветяват небето. В ръцете си държи нова запалена свещ, но в душата ѝ догаря и загасва малката светлина. А. Каменова, ХГ, 23.
2. Прен. За прозорец, къща и под. – преставам да бъда осветяван отвътре, ставам тъмен; изгасвам1, угасвам.
3. За електричество – преставам да действам поради прекъсване на електрическата верига или падане на напрежението; спирам, изключвам, изгасвам1, угасвам.
4. Разг. За двигател с вътрешно горене, електрически уред, машина и под. – прекратявам, спирам да работя; изключвам, изгасвам1. За малко не направил катастрофа, след като двигателят му загаснал и идващият отзад камион едва успял да го предпази. У, 2017, бр. 8115, 4. Първите гости пристигнаха. Още не загаснали моторите, задава се и втори самолет. К, 1970, кн. 8 [еа].
5. Прен. За очи, поглед – изгубвам блясъка си, не излъчвам жизненост, енергия. Зуза потъмня. Лицето ѝ повяхна, черните ѝ очи загаснаха. Елин Пелин, Съч. I, 225. – Страхиле! Ела веднага! Начаса лицето на Голям Борован стана сериозно, радостният блясък в очите му загасна. Д. Ангелов, ЖС, 307.
6. Прен. За чувство, обикн. любов, радост, възторг и под. – изчезвам, избледнявам, замирам; угасвам, загасвам1. Лазар не я обичаше достатъчно – така си мислеше младата жена. Дотам стигаше неговата обич към нея. Загаснала бе тя. Д. Талев, ПК, 357-358. Дъщерята забеляза как този поглед потъмня, загасна там всякакво чувство, в ъгълчетата на очите се утаиха сълзи. В. Геновска, СГ, 214.
7. Прен. За идея, мечта, надежда, спомен и под. – постепенно бивам забравен, избледнявам, изчезвам, замирам; угасвам, загасвам1. Още не е загаснал споменът за кървавия вихър, който вилнee над нашата земя през 1912 – 1918 г., още тежат на съвестта ни жертвитe пред олтара на един възвишен идеал. ОП, 1930, бр. 7 [еа]. Нашите сънародници започнали по-уверено да градят своето бъдеще, като изоставили вече мисълта за постоянното скитничество. Ведно с това загаснала и надеждата за скорошно завръщане в родния край. ОП, 1938, бр. 6, 223.
8. Прен. За човек – губя силите си, отпадам, умирам бавно; угасвам. Татко пък се е побъркал. Току следи вестниците и чака победата на Хитлер. Да си умреш от смях. А не вижда, че ей това тук загасва... Тя погледна Тошко. М. Грубешлиева, ПИУ, 103.
9. Прен. За звук, глас, шум – заглъхвам1. Първите звуци зашумяха като дълбока и продължителна въздишка и полека-лека загаснаха, сякаш потънаха в едно безкрайно море от страсти и скърби. Елин Пелин, Съч. I, 27. Гласът ѝ съвсем загасна, ръцете ѝ тежко се отпуснаха. В. Геновска, СГ, 110. Разговорите лежешката полека-лека загасваха. Ив. Вазов, Съч. VII, 124.
ЗАГА̀СВАМ2, -аш, несв.; загася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Загасявам. Момчето загасваше лампата и си лягаше. Елин Пелин, Съч. III, 148. Хазайката загасваше тая нервна люлееща светлина и се свиваше на дивана. Л. Михайлова, Ж, 23. Загасвам цигарата в кристалния пепелник, вдигам се от креслото и започвам да привеждам в ред тоалета си. Б. Райнов, ГС [еа]. Вълните се запалиха. Вятърът се засили и едно по едно загасваше червените пламъчета във водата. П. Михайлов, ПЗ, 15. Пилотът загасва двигателите на самолета. загасвам се, загася се страд.