ЗАГА̀СВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от загасвам1. На Панайот Хитов той [Пеев] предава веднъж мъката си, като вижда загасване на революционния пламък всред румънската емиграция и малката възможност за бунт вътре в България. М. Арнаудов, БКД, 236.
ЗАГА̀СВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от загасвам2 и от загасвам се; загасяване, загасяне.