ЗАГА̀СНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от загасна като прил. 1. За огън или светлина, за нещо, което гори или свети – който е угаснал, не гори, не топли или не свети. Останали бяха сухи отъпкани кръгове, загаснали огньове, дрипи. Й. Йовков, ЖС, 220. // За слънце, звезда – който е залязъл, не свети; изгаснал, угаснал. Според изчисленията на звездната астрономия числото на тъмните, загаснали звезди, не може да превишава числото на горящите звезди. ВЗ, 1935, бр. 6, 3. Денят се свършва бавно, настъпва нощ, хубава звездна нощ, после пак изкача зад планините загасналото слънце. ЛГ, 1932, бр. 144, 1. // За вулкан – който не е действащ. Галапагоските острови са знаменити със загасналите си вулкани и огромните костенурки. К, 1963, кн. 6 [еа].
2. Прен. За прозорец, къща, който не е осветяван отвътре и е тъмен; угаснал. Като абитуриенти, през нощта, под загасналите прозорци на жилището, в което живееше, ѝ направихме серенада. Вид., 2010, бр. 38 [еа].
3. За двигател с вътрешно горене, електрически уред, машина и под. – който не работи, не действа; изключен, угаснал.
4. Прен. За очи, поглед, лице – в който не се забелязва, не се чувства жизненост, енергия; безжизнен, безчувствен, изгаснал, угаснал. Баба Дона ще ме погали със сухата си ръка по главата, а в загасналия поглед на хлътналите ѝ кротки очи светва искра от радост. Т. Влайков, Пр I, 181. По малката улица, с големи дървета върви възрастен господин. Хлад дишат загасналите му очи. НГ, 1942, бр. 11 [еа]. Лицето на старата жена, тъмно-потъмняло, пламтящото чернило на погледа ѝ, загасналият ѝ глас – това беше жива мъка. Д. Талев, ПК, 513.
5. Прен. За чувство, обикн. любов, радост, възторг и под. – който е замрял, изгаснал. Загаснало чувство.
6. Прен. За идея, мечта, надежда, спомен и под. – който е избледнял, изгубен, забравен. Колкото и ненадеен, толкова и подготвян, той [Паисий Хилендарски] дохожда, за да възкръси загасналата историческа памет на народа. ОП, 1934, бр. 1, 7.