ЗАГА̀ТВАМ, -аш, несв.; загàтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. загàтнат, св. 1. Непрех. с предл. за и прех. със съюз че или пред пряк въпрос. Говоря за нещо със заобикалки, описателно, без да го изяснявам; намеквам. Мама някак издалеч ми загатва, че трябвало да се приготвува зимовище. Т. Влайков, Съч. III, 49. Много тегла бяха изтеглили те, та умееха да премълчат всичко, което е за премълчаване, и да загатнат за онова, за което може да се загатне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 175. При корабокрушение дневникът остава – за да разкаже на живите как се умира и може би да им загатне как да живеят. Бл. Димитрова, Лав., 9. Днес само могилата няма / за чест преживяна загатва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31.
2. Прех. и непрех. с предл. за. Засягам бегло някакъв въпрос; споменавам, подхвърлям. Матьо обичаше Росинка истински. Обичаше я тайно, като се срамуваше дори да ѝ загатне за своята любов. Д. Ангелов, ЖС, 114. Никой вестник не се сети да загатне за него ни дума. Ив. Вазов, Съч. XI, 120. Сам Елин Пелин е загатнал някои моменти, без да ги е развил. Не е използван докрай и моментът, когато Павел съобщава на баща си намерението си да започне търговия в града. ОФ, 1958, бр. 4193, 3.
3. Прех. Прен. Леко, едва очертавам нещо, давам възможност да се забележи нещо. Наметната с пеньоар, който загатваше с удивителна изящност разкошните ѝ форми, тая жена ме гледаше в упор. Др. Асенов, СВ, 130. Високото чело, правият нос, удълженото и тънко тяло загатваха вече пропорциите на бъдещата ѝ фигура. Д. Димов, Т, 490-491. Той се изправяше пред прозореца. Това бе една обикновена рамка, която със слабото си сияние загатваше чародейни хубости. Д. Немиров, Др, 142-143.
4. Прех. Нар.-поет. В съчет. със същ. гатанка. Запитвам, задавам1. – Царю льо, господарю льо, / гатанка ще ти загатна, / моиш ли са, царю, усети. Нар. пес., СбВСт, 459. Селени селски стареи, / я са сберете, сберете / в мойто двори широко – / гатанка жа ви загатна! Нар. пес., СбНУ XXV, 95. загатвам се, загатна се страд.