ЗАГА̀ТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от загатвам и от загатвам се; намек, намекване. Очакваше да чуе от него и нещо по-друго. Това именно искаше да изчопли с последното си загатване. Т. Влайков, Съч. III, 140. Не, той протестува против всяко загатване за мистификация от негова страна. Ив. Вазов, Съч. XVI, 76. Сега тя му говореше за своята обич без недомлъвки и загатвания, написала бе с ръката си върху бялата хартия своята изповед. Д. Талев, ГЧ, 279.