ЗАГА̀ТНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от загатна като прил. 1. Който е недоизказан, намекнат, който е казан със заобикалки; скрит, подразбиращ се. – Ще разположа войската на стан около града и ще се грижа за реда, докато се завърнеш! – допълни той, като даваше на княза да разбере, че схваща много добре загатнатите мисли в неговата заповед. А. Гуляшки, ЗВ, 344. Неизказани, загатнати човешки думи, копнеж по далечното и неизвестното проникват всекидневните разговори, раждат се от това всекидневие. Р. Ликова, ЛТ [еа].
2. Прен. Който е едва доловим, леко проявен, не е показан напълно. Зорка се приближава с виновна, едва загатната усмивка. Бл. Димитрова, Лав., 133. С едва загатнато движение офицерът му посочи стол и Иван седна. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 341.