ЗАГА̀ЩВАМ, -аш, несв.; загàщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Обграждам някого, за да го уловя, като му препречвам пътя за бягство. Потеглих с дружината си да ги загащя в кулата, но те с време избягали. Ив. Вазов, Съч. XXI, 48. Загащиха до стената тримата крадци.
2. Прен. Заварвам, сварвам някого изненадващо в неудобно положение, в момент, когато върши нарушение и под.; сгащвам. Мен като се опитваха чиновниците да ме загащят в „нарушения“, откриха следното: видите ли, не съм си бил подготвял урока. А. Грънчаров, ДУБ, 123.
3. Напъхвам фланелка, блуза и под. в гащите, полата, панталона на някого така, че да не се измъкват. Пъргава млада жена се провиква към детето: „Миличък, ела да те загащя! Веднага!“. загащвам се, загащя се I. Страд. от загащвам. II. Възвр. от загащвам в 3 знач.