ЗАГВА̀ЧВАМ, -аш, несв.; загвàча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Започвам да гвача, да дъвча. Скоро обедът се почна шумно, устните засърбаха, устата загвачиха. Ив. Вазов, Съч. VI, 13. Момчето смъкна торбичката и извади коричка от кукурузна погачка. Телето лакомо я дограби с дългия си език и с голяма наслада я загвачи. Н. Попфилипов, БД, 90. загвачвам се, загвача се страд.