ЗАГЍВАМ1, -аш, несв.; загѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Падам убит в бой, при престрелка или умирам при някакво нещастие, бедствие. Коремна операция при тази оскъдна светлина, без никакъв помощник! „Дали ще успея? Дали няма да загине в ръцете ми?“ П. Вежинов, НС, 23. „Кажи ми, сестро, де Караджата? / Де е и мойта вярна дружина? / Кажи ми, пък ми земи душата, – / аз искам, сестро, тук да загина!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Ако загина на война, / жал никого не ще попари. Д. Дебелянов, С 1936, 88.
2. За държава, власт, народ и под. – преставам да съществувам; изчезвам, изгубвам се. Та, ако Клисура загине, няма да загине Българията, я! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 177. След установяването на едноличната власт на Октавиан Римската република окончателно загинала. На нейно място се издигнала Римската империя. Ист. V кл, 135.
3. Прен. Изгубвам се като личност; пропадам. – Сега нашият облог е свършен – и двамата ние загинахме като майстори... В нея [Милкана] живееше и с нея погина нашето майсторство. Р. Стоянов, М, 68. Но колко трудно бе да пожелаеш щастие другиму, когато никой не те обича, когато сам свършваш, потъваш, загиваш. Д. Димов, Т, 692. – „Влече ме – казва – да отида в чужбина, / тук мисля, че загивам в пустота / и простота.“ Д. Подвързачов, Б, 21.
4. Прен. За чувство, състояние и под. – изгубвам се, отмирам. На радостта в мен чувството загина. К. Величков, ПССъч. II, 120. Почивай завсегда, сърце разбито. / Загинаха надежди и мечти, – / загинаха. К. Христов, ПВ, 59. Сега те срещам. / Може би си предана / съпруга, / .. / Но де е твойто орлово вълнение / и огнената ти надежда де е? / Дали във тебе всичко е загинало, / или за свойто минало забрави? Хр. Радевски, ВН, 57-58. Но, както първо, в нашата родина, / кажи ми доблест йощ дали живей, / или в сърцата тя съвсем загина? К. Величков, Ад (превод), 144.
◊ Червена аспра загива ли. Ирон. Разг. За лош човек, който може при всякакви неблагоприятни положения да се запази.
ЗАГЍВАМ2, -аш, несв.; загѝна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Убивам, погубвам някого. Киниса моме на вода, / дека пладнуват елени. / .. / Юнак ми одит по нея: / „Стой, душо, ке те загина!...“. / Спръсна девойка да бяга. К. Христов, СК, 33. Та го тури в дълбока зандана, / .. / Загина го това машко дете. Нар. пес., СбНУ VI, 55. Пашчерка му она никак не я милувала, а пулела как и как да я загине. Нар. прик., СбНУ XV, 103. загивам се, загина се страд.