ЗАГЍНВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от загинвам; загиване, погиване, погинване, погибване, погибнуване. Загинването на Августовите наследници повече приписват на козните на втората му съпруга, злата и коварна Ливия, която искала да проправи път към престола на сина си от първия брак, Тиверия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 267.