ЗАГЛА̀ВКА1 ж. Спец. 1. Буква или дума, художествено изрисувана или шрифтово разграничена от следващите, с която се отбелязва и подчертава началото на писмен текст или на негови части. – А да видеше как разкрасява книгите!... И с киновар заглавките рисува, и със златен варак ги краси, и с що не! Ст. Загорчинов, ДП, 199. В музеите на София, Ватикана, Лондон и Москва се пазят книги с образци на миниатюрни илюстрации, винетки и заглавки. Й. Радичков и др., ГСП, 132. И Георги Динков, макар и да се чувстваше чужд на всички и на света, не устоя на общата възбуда, погледна в едрите заглавки на вечерния вестник и мрачно се усмихна. А. Гуляшки, Л, 475.
2. Разш. Заглавна страница. Годините на издаване ще продължат да се изписват на заглавката на тази „Природа“ до 1992 г. (41-вата година на издаване), когато неочаквано изчезват оттам. Д, 2014, бр. 4 [еа]. Тогава се замисляше издаване на родопско научно списание, за което Арнаудов ми написа първата страница – заглавка с името „Родопи“. П. Маринов, Н IV [еа].
3. Заглавна дума с отделно обяснение в речник или подобен справочник. Уместно е избрано при изменяемите части на речта като заглавка да се посочва основната форма. ЛП, 2001, бр. 4, 26. Първият том на „Речник на българския език“ съдържа 9570 заглавки, т.е. в него има 9570 думи.
ЗАГЛА̀ВКА2 ж. Диал. Дървен клин за затягане части на кола.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.