ЗАГЛА̀ВЯМ1, -яш, несв.; заглàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Вкарвам нещо така, че много трудно мога да го извадя; заклещвам. „Абе разбрах аз – казва стопанинът, – че ще се случи някоя щета, още щом кравата си заглави краката в зида.“ ЖД, 1963, кн. 3, 15. Закопайте цар Бановик Петър, / со колене него закопайте, / с камене му нодзе заглавете, / да не може на нигде да мръдне. Нар. пес., СбНУ XLIII, 258. заглавям се, заглавя се страд.
ЗАГЛА̀ВЯМ СЕ несв.; заглàвя се св., непрех. Разг. Заклещвам се. Стоях на един крак в претъпкан автобус, който трябваше да тръгне след петнайсет минути. И хем се бях заглавил вътре между хората, хем взех да съжалявам, че не съм навън. Д. Бегунов, Ст, 1968, бр. 1175, 1. Бургиите са лошо закалени и влязат ли донякъде, заглавят се и не вършат работа. В. Ченков, ЗХ, 33.
ЗАГЛА̀ВЯМ2, -яш, несв.; заглàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Наемам някого за работа. – Аз ще ви кажа, че тя е една овчарка, която бях заглавил за годината, без да я познавам. М. Балабанов, ДБ (превод), 122-123.
2. Сгодявам, главявам. – Девойко мари хубава, / пустана ваша махала, / що има моми хубави, / по-млого млади невести! / Доа да ма, кузум, заглавиш / на ваша будна девойка. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 17. – Калино, мое дъщеро, / откак та майка заглави, / та майци суха изсъхна. Нар. пес., СбНУ XIV, 41. заглавям се, заглавя се страд.
ЗАГЛА̀ВЯМ СЕ несв.; заглàвя се св., непрех. Диал. Сгодявам се. – Ще пропаднеш завинаги, ако се заглавиш там. – Каквото ще да е... там ще бъде – каза Димитър. Т. Харманджиев, Р, 139. Любе ти са е заглавило, / заглавило, загодило / във проклята чужда земя. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 124.