ЗАГЛА̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от загладя2 като прил. 1. Който е с равна, изравнена повърхност, без издатини и грапавини; гладък= Долу, близо до брега, по меката и рохкава, загладена от валяците угар конските редосеялки бяха започнали работа. Ст. Марков, ДБ, 511. // За коса – прибран, пригладен. Оглеждам спътниците си. Единият, със загладена права коса, облегнал назад глава, се опитва да дреме. Л. Александрова, ИЕЩ, 6.
2. Прен. Разг. Който е леко пълен, закръглен; охранен. – Седни де, седни, почини си! Сякаш си отслабнал. Пролетес, като си дойде, по-загладен беше. И. Петров, МВ, 184. По загладеното, но скулесто и продълговато лице на Матейчо пробягваше заканителна усмивка. В. Нешков, Н, 6. Той отвърна хладно на поздрава на Фитилчето, после влезе мълчаливо в обора и изведе оттам един хубав, загладен кон. Д. Димов, Т, 168.