ЗАГЛА̀ДЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на загладен. Кат не притежаваше тази златиста загладеност, но снежнобялата ѝ кожа и меките извивки издаваха съвършената чиста женственост. Цв. Дечева, ОД (превод) [еа]. Повърхността притежаваше странна загладеност, която погледът сякаш никога не можеше да фокусира. Кр. Бъчваров, ПС (превод) [еа].