ЗАГЛА̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заглаждам2 и от заглаждам се. Щерн изтъква в днешната немска литература и разкрасяването, заглаждането на противоречията и недостатъците в днешната действителност. Ст. Станчев, ЛФ, 1956, бр. 2, 4. Сандъците са боядисани направо с блажна боя – без предварително заглаждане с пила и шкурка. ОФ, 1950, бр. 1737, 2. Заглаждане на спор.