ЗАГЛОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заглобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Забивам с удар в земята.

2. Заклещвам нещо някъде. заглобявам се, заглобя се страд.

ЗАГЛОБЯ̀ВАМ СЕ несв.; заглобя̀ се св., непрех. Диал. 1. Заравям се, задънвам се в някакъв ъгъл, в земята и под.

2. Забърквам се, затъвам в неприятна или трудна работа, изпадам в трудно положение; заглобвам се.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)