ЗАГЛÒЖДВАМ, -аш, несв.; заглòждя, -иш и (диал.) -еш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да глождя; заглозгвам. Краката му, обути на босо в сандалите, се изпрашиха от пепелта и песъчинките го заглождиха. Ст. Даскалов, ВМ, 7. Емине изведнъж почувствува силна умора по цялото си тяло. Очите я заглождиха от безсъние. Б. Несторов, АР, 157. Приближих се и тръгнах в такта на стъпките му; отначало той не забеляза нищо, но след малко разбрах – загложди го безпокойство. Г. Райчев, Избр. съч. II, 27. Ще ги загложде с вълчи зъби гладът. З. Сребров, Избр. разк., 34. Кой ли е прострян там на поляната? Дали брат ми? О, обадете се, дума продумайте, другари! Мълчание! Предчувствие от страх загложди сърцето ми. Ив. Драгиев, СМВ (превод), 101. заглождвам се, заглождя се страд.