ЗАГЛУША̀ВАМ1, -аш, несв.; заглушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да заглъхне, да не се чува. Тишината в църквата като че ли отведнъж стана още по-дълбока. Някой нататък с мъка се бореше с кашлицата си – да я задържи, да я заглуши. Д. Талев, ПК, 54. Сладкарница кафене „България“... Мраморни кръгли масички, удобни столове, вестници, плътни червени пътечки, които заглушават стъпките. П. Нейков, СбАСЕП, 193. Ударите на брадвите заглушаваха шума на реката и кънтяха в дълбоките долове. М. Марчевски, П, 70. ● Обр. С тоя небивал произвол, с тия нечувани насилия правителството иска да заглуши всеки свободен глас на честните хора. Т. Влайков, Съч. III, 62. Много тежко впечатление ми оставиха дългите статии, в които се счува отчаян вик на человек, който иска да заглуши гласа на съвестта. Ал. Константинов, Съч., 32.
2. Прен. Съзнателно възпирам, потискам, сподавям някаква мисъл, чувство или изява на чувство. Една скрита, мъчителна мисъл през цялото време глождеше сърцето на Велко, макар той да я заглушаваше в доволството си от работата и в своята любовна радост. Д. Талев, И, 316-317. Така покрусен и убит, той отиде в дюкяна си, дето с усилена работа се опита да заглуши мъката на душата си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 242.
3. Причинявам временно оглушаване. Вятърът го зашеметяваше, заглушаваше. Ив. Вазов, Съч. IХ, 34. Дор се мъчех да изпъпла на сухо, заглуши ме страшен гърмеж. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 67. Ян Бибиян тури на ушите си другия чифт слушалки, ала едно силно звънтене го заглуши и той бързо ги сне. Елин Пелин, ЯБЛ, 54.
4. Прен. За растение – преча на друго растение да израсте свободно; задушавам1. Няколко ствола се събрали в едно, за да противостоят на други, които са искали да ги заглушат. Ив. Вазов, Съч. ХV, 87. Растенията остават хилави и при малко семена се явяват много плевели, които ги заглушават. Пр, 1952, кн. 5, 55. заглушавам се, заглуша се страд.
ЗАГЛУША̀ВАМ2, -аш, несв.; заглушèя, -èеш, мин. св. заглушàх, св., непрех. Рядко. Започвам да оглушавам. Ушите му заглушаха и очите му полека-лека отслабваха. Елин Пелин, Съч. III, 84.