ЗАГЛУ̀ШАМ, -аш, несв. (диал.); заглушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Заглушавам1. Затаи тя дъх и погледът ѝ замря на лицето му... като да го прострелваше с това, което ромонеше сега в кръвта ѝ, та я заглушаше. А. Страшимиров, А, 24.
