ЗАГЛУШÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заглуша като прил. Приглушен. Азиатската болест жестоко върлуваше между флотите и затова се търсеше да събудят у войниците заглушеното чувство на слава, за да победят със силата на волята. ВК, 1937, бр. 22, 3. Заглушени мълви, трепетни викове известяват, че идорийският пълк са развалил. Д. Попов, СбРС (превод), 39. Заглушени думи. Заглушен мотор. Заглушен смях.
◊ Заглушено стъкло. Спец. В стъкларската промишленост – частично или напълно матово стъкло, чието матиране се постига по специален начин. Напълно заглушените стъкла имат порцеланов вид. Н. Николов, М, 229.